Урея с инхибитор

Urea+ е еднокомпонентен азотен тор с високо съдържание на азот – 46%. Торът е третиран с 0,144% уреазен инхибитор като активна съставка. Чрез добавяне на съединения, които инхибират (потискат) синтеза на ензима уреаза от урейни бактерии в почвата, уреята се превръща в амоняк, въглероден диоксид и вода. Прилагането на торове подобрява жизнеността на културите и стимулира укрепването и развитието на кореновата система.

Уреазен инхибитор: Намалява загубата на азот; Забавя превръщането на уреята в амоний; Осигурява повече време за абсорбиране на молекулата на уреята в почвата чрез валежите; Води до по-ниска концентрация на NH4+ и NH3 в близост до семената.

Когато уреята без инхибитор взаимодейства с почвата, протичат процеси на ензимно разграждане под действието на ензима уреаза (рН 6,4–6,9), освободен от почвените бактерии. Тези процеси водят до повишаване на pH на почвата и загуба на NH3. В този случай процесът на хидролиза се ускорява, което води до изпаряване на NH3/NH4+.

Количествата азот, загубен като NH3, варират в зависимост от почвата и условията на околната среда: те са по-високи, когато уреята се прилага върху повърхността на леки почви при високи температури и висока влажност.

Чрез забавяне на скоростта на хидролиза на урея в почвата, уреазните инхибитори намаляват загубите на азотен газ и концентрацията на амониевия йон в разтвора. Това намалява риска от неблагоприятни ефекти върху разсада при по-високи дози урея, прилагани като предсеитбено торене.

Уреазните инхибитори забавят процеса на хидролиза на уреята и позволяват на растенията да абсорбират азот за по-дълъг период от време. Ефективността на азота се повишава и защитата на околната среда се насърчава чрез използването на инхибирана урея.

Съхранение и обработка:

• Съхранявайте в покрити, сухи и добре проветриви помещения.
• Избягвайте излагане на влага и високи температури.
• Предлага се насипно и пакетирано (Çuvali po 50 kg i bigbegi po 600 kg i 800 kg).